“Изобщо даже не съжалявай за допуснатите грешки, как иначе щеше да се научиш?”
— bg-warrior
“Изобщо даже не съжалявай за допуснатите грешки, как иначе щеше да се научиш?”
— bg-warrior
““Без да желаеш, убиваш някого някъде. Без да подозираш отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед. Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?”
— ‘’Лавина’’ - Блага Димитрова
“Хората ме плашат. В един момент е “обичам те”, в следващия “правиш ме щастлив” и накрая “не съм сигурен.”
— (via xonlyinmyworldx)
Майна ви райна
Липсваш ми ужасно много. Мисля за теб всеки шибан ден. Струва ли си,не си ли,не знам. Искам,не искам,не мога да спра да мсиля за теб. Не искам друг. Не искам. Искам само теб. Но явно ще си остана само с искането. Исках те,имах те, но какво направих… Как можах. Колко тъпа бях. Колко? Много… Ти не би ми простил, но ей ме на, инат съм. Ще стоя, и ще те чакам. Ще те искам отново и отново. Ще искам всичко да започне отначало,колкото и нереално да изглежда. Да,мамка му, глупава съм, глупаво дете съм, но моля те, Дай ми последен шанс. Не ми позвоявай това да се повтаря. Моля те, бъди отново до мен. Моля те.
“I think about you. But I don’t say it anymore.”
— Marguerite Duras, Hiroshima, Mon Amour (1959)
По-добре е някои неща
да си останат счупени
непоправени
незакърпени
за да напомнят за себе си
след време
с някакъв дискомфорт -
насълзени очи или
леко присвиване в гръдния кош…
Да ни напомнят, че сме оцелели.
Да ни напомнят, че сме живи.
- Д. А.
“Всъщност студените месеци могат да бъдат вълшебни, ако има кой да ти топли сърцето…”
—
